Баба праща поздрави и се извинява – Фредрик Бакман

Била съм в Страната-на-Почти-Будните, затова обичам Елса и баба ѝ. Онази, която праща поздрави и се извинява. Вярвам, че всеки, който не е бил там, трябва да отиде. Просто защото е прекрасно да пояздиш облачни животни – също толкова като да се скриеш в гардероб, който винаги е достатъчно голям, че да се събереш без […]

Физика на тъгата – Георги Господинов

„И тогава страхът приижда, изпълва го, както когато пълнят на чешмата малката стомна, водата се вдига, избутва въздуха навън и прелива.” „Не може дори да се разреве. Плачът изисква въздух, плачът е едно дълго озвучено издишване на страх.” „Не знаел, че когато е за разбиране на нещо, което не бива да се разбира, жените имат […]

Свещена билка. Тайният бележник на Фрида Кало

„Тези очи, изтляващи въглени, в които някога гореше огън, когато говореше за изкуство, политика и любов, сега бяха отсъстващи, тъжни, ала най-вече – уморени.” „В отношението си към хората беше като горчив лимон.” „Щом чу копитата да се отдалечават след ледения вятър, Фрида стисна в ръка перото, от което капеше черно мастило. Надраска едно изречение […]

18% сиво (100% сега) – Захари Карабашлиев

„Има ли по-шумен шум от шума на камион за боклук в осем и петнайсет?” „На работа мисля за нея, не мога да спра да говоря наум с нея – това няма как да спре само защото единият от двама ни просто го няма. Мога ли да спра? Опитвам.” „Самота, която най-силно усещам в онова време […]

midnight reflections

„Не идвам с теб, защото ти не можеш да ме излекуваш. Моето страдание е от тези, за които няма лек. Много дни съм доволен и почти щастлив… но когато застана пред невъзможното, душата ми изгаря в свещения огън на сърцето ми. Може би ти, който си стар, не ме разбираш… но аз не мога да […]

Трагичното алкохолно бягство – на Калин Терзийски

„Алкохол“ – Калин Терзийски, Деяна Драгоева Припознах си отчаяното и обречено бунтарство срещу безличието, интертността и сивотата. Онова, което струва прекалено скъпо, за да можеш да го платиш безнаказано и без последици. И което е неизбежно да се случи, ако задаваш въпроси – дори да не са чути. Всяка крайност е пагубна, но понякога е […]

Аз живях социализма

Аз живях социализма – сборник с 171 лични истории. „От всички държавни тайни при комунистическите режими една от най-строго охраняваните несъмнено беше тази за същността на ежедневния живот.” „Ние сме три сестри. Най-голямата е Борба. Средната е Победа. Най-малката е Вяра. Родени през социализма. Ужасно си личи.” „В един момент взимаш кибрита и докато си […]